Приятели, гасувайте за нас в BGtop , ако сайтът за цветя и градина ви харесва !

Орлов нокът (LONICERA)

Орлов нокът (LONICERA)

Lonicera (honeysuckle)
Лоницерата се среща също и като: Орлови нокти, японски нокът. Този храст е непретенциозен за отглеждане и вирее в Азия, Северна Америка и Европа. Среща се дори в южните части на Швеция и Норвегия. Орловият нокът е листопаден храст с увивни стъбла и красиви и ароматни цветове, като различните видове от семейството достигат височина от 4м до около 6-7м. и е чудесно решение за засаждане край огради и беседки или пред нелицеприятни стени или като жив плет. Лоницерата има нужда от подпори, тъй като стъблата й са слаби и самостоятелно не се развива в желана форма, но има красива и богата листна маса и позволява подрязване. Цветовете се появяват още през май и могат да ни радват през цялото лято до септември. Те са кремаво-бели, едри около 5см и ароматни. Приятният им аромат се усеща особено силно през нощта.

Корените на орловият нокът е добре да бъдат засадени в сянка, докато листата и цветовете виреят добре, както на полусянка, така и на повече слънце. За лоницерата е важно почвата да бъде богата и торенето напролет е задължително.

 Размножаването става  най-често чрез резници, разделяне на храстите или чрез семена. Някои от видовете образуват ядливи плодове, които ако не се събират, водят до самонасяване на растението.

Орлов нокът (LONICERA) 2
Орлов нок …
Орлов нокът (LONICERA) 3
Орлов нок …
Орлов нокът (LONICERA) 4
Орлов нок …
Орлов нокът (LONICERA) 5
Орлов нок …
Орлов нокът (LONICERA) 6
Орлов нок …
Орлов нокът (LONICERA) 7
Орлов нок …
Книфофия (Kniphofia)
Книфофия …

Глициния ( Wisteria )

Глициния ( Wisteria )

(Неподредени): покритосеменни

(Неподредени): Eudicots

(Неподредени): Rosids

Семейство: Fabaceae

Подсемейство: Faboideae

Глицинииите (Wisteria а също се среща и Wistaria или Wysteria) са цъфтящи дървесно катерливи растения, които се срещат в Китай, Корея и Япония а така също и в Източната част на САЩ. Глициниите подобно на лозята се захващат за всяка възможна подпора и могат да се издигнат на височина над 20м и да се разпрострат настрани до 10м. Листата на глицинията са издължени, перести достигащи 15 – 35см дължина. Цветовете се оформят в прекрасни увиснали като гроздове съцветия с размери от 10 до 80см дължина. Цветовете на глицинията може да бъдат бяло, розово, лилаво или лилаво-синьо. Цъфтят през пролетта, края на април до средата на май, малко преди или точно когато се появят и първите листа. Двете най-често отглеждани сортове са Wisteria Sinensis от Китай и Wisteria Floribunda от Япония. Цветовете на някои видове са ароматни, с не много силен понякога тежък, наситен аромат. Семената се формират в шушулки, но трябва да се има предвид, че са отровни. Глицинията е инвазивен вид растение. То се развива бързо и увивайки се по съседни дървета и храсти може да доведе то тяхното унищожение. Глицинията има нужда от здраво скеле върху което да се захване. Зрелите растения имат дебели  и тежки стебла и поддържащата ги конструкция трябва да е много добре укрепена и предвидена за такъв товар. Захванатите глицинии към къщи или други постройки разрушават водосточните тръби, улуците и по този начин стават опасни за сградите, по които са се покатерили.

Глициниите не са капризни към почвите. За разлика от други растения при глициниите прилагането на азотни торове с цел повече цъфтеж ще доведе до обратния резултат. По подходящо е подхранването с калиев фосфат. Влажните, добре дренирани и леко кисели почви са за предпочитане. Глициниите обичат слънцето. Възможно е глицинии отгледани от семена да не започнат да цъфтят с години. Затова опитните градинари размножават глицинията чрез резници. Достигането на зрялост на растението е друго условие то да започне да цъфти. И ако при американския  Kentucky Wisteria са нужни няколко години, то при китайската глициния периодът на съзряване е 20г.

Цветовете на глицинията се развиват от пъпките в основата на растежа от предишната година. Така че, за да се осигури по добра видимост на цветовете може в ранната пролет да се направи резидба на издънките. Също ако искате да контролирате размерите на разпростиране на глицинията може да се направи резидба на издънките от около 20 до 40 см през лятото и отново, но 10 до 20см през есента.

Глициния ( Wisteria )
Глициния …
Глициния ( Wisteria ) 2
Глициния …
Глициния ( Wisteria ) 3
Глициния …
Глициния ( Wisteria ) 4
Глициния …
Глициния ( Wisteria ) 5
Глициния …

 

Рододендрон ( Rhododendron )

Рододендрон ( Rhododendron )

Рододендроните се отглеждат заради наистина впечатляващите им цветове. Красотата,  обилността и продължителността на цъфтежа са несравними. Името на рододендрона е от двете гръцки думи за роза и дърво. Познати са над 1000 вида рододендрони, които са листопадни или вечнозелени растения. Азалиите съставляват 2 от общо осемте подраздела на рододендроните. Азалиите се различават от рододендроните по това, че имат само 5 тичинки на цвят. Произхода на рододендрона не може да се определи, видове се срещат от Азия, Европа до Северна Америка. Но има места по света където видовото им разнообразие прави впечатление. Хималаите, Непал, Тайван и Япония, планините на Корея са такива области. Рододендрона е националното цвете на Непал. Пак там то се включва и менюто. Отбраните цветове имат голяма дълготрайност и са харесвани заради своя кисел вкус.

Рододендроните са предимно храсти, в много редки случаи се развиват в размерите на дървета. По малките видове достигат височина до 1 метър, докато най-големите могат да се извисят до над 30 метра. Листата им са спираловидно разположени и също варират в размерите си от 1 до 100см. Срещат се и алпийски видове при които и цветовете и листата са малки. Има рододендрони, които са епифити и се закрепват върху други дървета. При отглеждането на такива видове трябва да се предвиди специална „дървесна” почва, също както при орхидеите. Подобно на други пиренови растения, повечето рододендрони предпочитет кисела почва с Ph от 4,5 до 6.

Условия за добро отглеждане на рододендрона:

За рододендрона изберете защитено от вятъра място с шарена сянка. Засаждането му под дебелата сянка на друго дърво няма да е добре за рододендрона. Студените сухи ветрове не се отразяват добре на рододендрона. При алпииските видове издръжливостта на слънце не е проблем ако не оставяте почвата им суха. Задържането на лед в близост до корените на растението трябва да се изябгва. Рододендроните имат повърхностно разпределение на корените и те лесно измръзват ако растението не се зазими. Сутрешното слънце не влияе добре на рододендроните. Почвата на рододендроните трябва да е влажна, добре дренирана, кисела и богата на органична материя. Ако почвата ви е алкална по-добре е да отглеждате Вашия рододендрон в контейнер.

-Малките алпийски разновидности са чудесни за алпинеум.

Rhododendron ferrugineum: Височината му е до 1м, цъфти през лятото в тъмнорозови окраски.

-Компактните хибриди са идеални за контейнери за сенчести и вътрешни дворове:

Rhododendron ferrugineum: Височината му е до 1м, цъфти през лятото в тъмнорозови окраски.

Rhododendron dauricum: Много издръжлив, широколистен вид рододендрон.  Полу-вечнозелен сорт достигащ  височина от 1.5 метра. Цъфти в ранна пролет с розово-лилави цветове.
 
-Големите рододендрони са подходящи за отглеждане в големи градини повеме пространдтво и в комбинация с други дървета.

Rhododendron macabeanum: Вечнозелен рододендрон с огромни гроздове от цвят от кремаво до тъмножълто. Цъфти в средата на пролетта. Дървото достига височина около 15м и листата му са с размер от около 30см.

Rhododendron „Cynthia”: Достига височина от 6м, цъфти в края на пролетта с розови цветове.

Рододендрон ( Rhododendron )
Рододендр …
Рододендрон ( Rhododendron ) 2
Рододендр …
Рододендрон ( Rhododendron ) 3
Рододендр …
Рододендрон ( Rhododendron ) 4
Рододендр …
Рододендрон ( Rhododendron ) 5
Рододендр …

Хортензия (Hortensia Hydrangea)

Хортензия (Hortensia Hydrangea)

Hydrangea
Трудно да се устои на кълбовидните и кичести цветове на хортензиите. Цветовете на хортензията имат недостижим чар от ясно синьо, ярко розово, мразовито бели, лавандулово лилаво и понякога всичките цветове цъфтят по едно и също растение! Ненадминати по елегантност в целия свят, хортензиите лесно се отглеждат и виреят във всякакви почви. Дори цветовете на някои Hydrangea macrophylla се влияят от наличието на алуминиеви йони в почвата. Кисели почви с рН по-малко от 5,5 карат хортенцията да цъфти със сини цветове; почви с рН по-голямо от 5,5 произвеждат розов цвят. Бели цветове не се влияят от киселинността на почвата.
Hydrangea (Hortensia) е род от около 70 до 75 вида цъфтящи растения. Широко разпростаранен в Южна и Източна Азия (Китай, Япония, Корея, Хималаите и Индонезия), а също така и в Северна и Южна Америка. Повечето хортензии са храсти достигащи от 1 до 3 метра височина, но има и видове, които са малки дървета, а други са лиани достигащи до 30 метра, катерейки се по дърветата. Те могат да бъдат широколистни или вечнозелени, макар че широко отглежданите в умерения климат видове са широколистни. До момента най-голямо видово разнообразие има в Източна Азия, особено Китай, Япония и Корея.

Засаждане и отглеждане.
Повечето хортензии виреят в богати, малко по-влажни почви. Необходимо е да се натори ако ще засаждате хортензии в бедни почви. Засаждането на хортензиите се извършва през пролетта или през есента. Дупката , която ще се изкопае трябва да е поне колкото обема на корена в дълбочина и два до три пъти по широка. Поставете хортензията в дупката и запълнете до половината с почва. Полейте обирно с вода. След като водата попие запълнете дупката до горе. Полейте добре. Разполагайте храстите поне на един метър разстояние.

Хортензиите предпочитат добро огряване от слънце сутрин, а следобед сянка. Много хортензии ще се развиват добре и цъфтят в частична сянка. Това е особено вярно за големолистните хортензии (виж препоръчани сортове по-долу).


Хортензиите се поливат обилно с вода. Веднага ще познаете ако почвата е прекалено суха - листата ще клюмнат и ще започнат да вехнат.

През есента покриете растенията добре с мулч от листа, борови иглички, или слама. За по-студените региони, покриите цялото растение, до върхът, като направите клетка от тел и покриете с листа. (Не използвайте кленови листа).



Ако трябва да се подрязва по-стара хортензия е много важно кога да се направи това в зависимост от сорта, защото някои видове цъфтят само върху новите стебла, а други върху стебла от миналата година. Ако не сте наясно за сорта по-добре не подрязвайте, а само прочиствайте вече увехналите листа.

Хортензии, които цъфтят на нов растеж (стебла от тази година)
Тези хортензии, които образуват пъпки в началото на лятото на нов растеж, ще цъфтят всяка година без проблеми и не изискват специални грижи. Хортензии от Hydrangea Paniculata са издръжливи в умерен климат и имат чудесни листа и конусообразни цветни глави. Те са добър избор за начинаещи. Най-често срещаният сорт е "Grandiflora", или PG (PeeGee) след нейните инициали, голям храст, който достига до 3-4 метра височина. Хортензиите от сорта (H. arborescens) или "снежни топки" са отлични за студен климат. Потърсете сортове "Grandiflora" и " Annabelle ", които цъфтят в края на лятото.

Хортензии, които цъфтят на стария растеж (стебла от миналата година)
Хортензии тип дъбов лист (H. quercifolia) имат невероятна издръжливост на цветовете. Растение е известно с огромните си цветове, които варират от червено до виолетово бордо. Цветните глави се оцветяват в кафяво и така се задържат през цялата зима. Опитайте "Snow Queen", " Snow Flake" и " Alice ".
Големолистните хортензии (H. macrophylla) са най-честите видове. Mopheads (или Hortensias) са издръжливи с кълбовидни форми на. Много краси същое и Hortensia All Summer Beauty , който цъфти обилно в тъмно сини цветове. Hortensia Nikko Blue е впечатляваща, с големи заоблени сини цветя. Hortensia Blue wave e с богато синьо лилави или лилаво-синьо до розови цветове.

Хортензия (Hortensia Hydrangea)
Хортензия …
Хортензия (Hortensia Hydrangea) 2
Хортензия …
Хортензия (Hortensia Hydrangea) 3
Хортензия …
Хортензия (Hortensia Hydrangea) 4
Хортензия …
Хортензия (Hortensia Hydrangea) 5
Хортензия …
Хортензия 2
Хортензия …
Хортензия
Хортензия …
Хортензия 3
Хортензия …

КЕРИЯ (Kerria japonica )

КЕРИЯ (Kerria japonica )

Храста Керия може да се срещне и като Японска жълта роза. Структурата на храстите Керия е със слаби стебла, достига размери до 3 метра, като често може да използва други растения или скали, за да подпира стеблата си. Цъфти през пролетта април-май. Цветовете яркожълти до жълто-оранжеви. Разпространен е сорта Пленифлора (Pleniflora) с по-гъсти цветове. Произхожда от източна Азия региона на Корея, Китай и Япония. Листата са продълговати, около 4-7см дълги с ясно назъбени краища. Отглеждането на Керия е лесно. Не е претенциозен от типа почва, добре ще се чувства и в глинеста, варовикът също не го притеснява, но предпочита влагозадържащи почви. За предпочитане са сенчестите и полусенчестите места. Много важно е подрязването, защото много бързо растежа му придобива хаотична , нелицеприятна форма. След като прцъфтят цветовете през юни могат да се подрежат прецъфтелите клонки . Лесно може да се се прихване чрез зелени резници, които се вкореняват през лятото или с отделени издънки през есента.

Семейство: Розоцветни

КЕРИЯ_ (Kerria_japonica)
КЕРИЯ_ (K …
КЕРИЯ_ (Kerria_japonica) 2
КЕРИЯ_ (K …

Род: Kerria
Вид: Japonica
Сорт: Pleniflora

Авокадо (Persea americana)

Авокадо (Persea americana)

Родината на авокадото е Америка. Там то израства като дърво с височина до 20м., но в нашите географски ширини не надминава височина 1м. Подходящо е за отглеждане като стайно растение. Трудно ще го намерите в магазина, но за сметка на това сравнително лесно можете да си го отгледате от семка. А плодове авокадо се намират без проблем.


Място: Авокадото предпочита светло и огряно от директно слънце място. Можете да го отгледате целогодишно в стаята, но през летните месеци можете да го изнесете на балкона или в градината. Температурата през лятото следва да бъде 20-25 градуса, докато през зимата е добре да се държи на по-хладно място – около 10-15 градуса. Ако оставите през зимата Авокадото до парното или климатика на топло, рискувате да му окапят листата.

Грижи: Това листно декоративно растение обича много вода – обилно поливане и висока въздушна влажност. Водата за поливане и оросяване следва да е мека и филтрирана. През зимата намалете поливането колкото почвата да не изсъхва.
Тори се два пъти месечно с тор за листно декоративни растения. Субстрата за отглеждане на Авокадо следва да бъде градинска почва, в която е добавена глина.

Размножаване: Размножава се с костилка от плода. Въоръжете се с търпение, защото разпукването на костилката може да отнеме месеци.
След като отделите костилката от плода с някакво приспособление поставете костилката над купа с вода така, че наченките на коренчета да докосват водната повърхност. Заострената част на костилката на Авокадото се поставя нагоре, а заоблената – надолу.

Съвет на градинаря: Костилката най-удачно се закрепва над купа с вода посредством клечки за зъби. Пробийте малки дупки с игла в твърдата обвивка на костилката и там закрепете клечките за зъби. Когато съда се напълни с корени, засадете в глинеста почва.
Добре е редовно да пензирате растението за да стимулирате разклоняването му.

Абелия ( Abelia )

Абелията вирее в централна и източна Азия. Сводест храст с умерен растеж, на височина достига 10-13 см. Листата му са плътни и подходящи за жив плет, свързани са две по две по протежение на стъблото, а повърхността им е гладка и лъскава. Цветовете са на чепки от тесни цилиндрични или под формата на камбанки цветчета, от бели до лилаво-розови. Абелията е медоносен листопаден нисък храст с ароматни цветове и лъскави атрактивни листа, които през есентта се обагрят в червено.Лесно се отглеждат, за предпочитане на слънце или на слаба сянка в повечето видове почва, като се полива умерено редовно с вода. Издръжливостта им варира значително. Предпочита ярко слънце и леки, добре дренирани почви. Не е необходимо подкастряне. Само леко отстраняване в началото на Април на всички мъртви и счупени клонки.Подхранвайте редовно в периода на цъфтеж.Минималната температура, на която издържа корена е (-18С).


Лесно за отглеждане както в стайни помещения, така и на открито. Да се пази от силна и пряка слънчева светлина. Обича прошарената сянка.

Поливане: Няма предпочитания относно поливането. През летните гогещи дни се полива обилно, а през зимата – пестеливо.

Грижи: Абелията е сравнително лесно за отглеждане цвете. Предпочита пряко слънце или шарена сянка, но добре вирее и на сенчести места. Няма специални изисквания за почва. По отношение на презимуването – сравнително устойчиво цвете. Без проблеми понася застудявания от -7°С до -10°С.

Проблеми: Абелията е предпочитана храна за ларвите на много пеперуди.

Размножава се чрез семена. Поставят се в рохкава и добре навлажнена пръст на дълбочина от 10-15 см. Полива се по-обилно докато израства в почвата. Желателно е почвата да се подсили с добавки.

Иксора ( Ixora )

Иксора ( Ixora )

Иксората е многогодишно растение, което произхожда от тропическите райони на Азия (Индия). Израства в малък храст с височина около 1 - 1.50 м. Листата са овални елипсовидни със заострен връх и са блестящо зелени. Освен красивите листа, декоративната стойност на Иксората са и искрящо червените съцветия, с които растението е покрито от май до септември. Съцветията са полусферични, съставени от множество тръбовидни цветчета, завършващи като звезди с диаметър 5 - 7 мм.
Най-популярна за отглеждане е Ixora coccinea, известна още под името "горски пламък" заради огненочервените цветове. С оранжеви или розови съцветия е Ixora javanica, наричана още "мушкатото на джунглата". Друг по-малко популярен сорт е Ixora stricta, чийто цветове са в началото на цъфтежа жълти, а след това придобиват оранжев оттенък.

   

Място: Иксората е едно от най-капризните за отглеждане растения в стайни условия в нашата страна. Оптималната температура е 18 градуса, като толеранса надолу е едва 2-3 градуса. Ако изложите Иксората на температура по-ниска от 15 градуса, листата на растението ще опадат. Друг важен фактор за да отгледате тези красиви и безкрайно претенциозни цветя е светлината. Никога не бива да излагате Иксората на директна слънчева светлина. Но мястото, където я отглеждате, трябва да бъде светло.
Трети важен фактор, свързан с мястото на растението - след появата на пъпките и по време на цъфтеж не трябва да местите растението. Ако го направите, листата на Иксората ви ще опадат.

Грижи: По отношение на поливането, Иксората отново проявява своите претенции. Поливането се прави само с неваровита вода, като през лятото е обилно, докато през зимата се полива пестеливо до толкова, че почвата да е леко влажна. Особено важно е почвата да остава леко влажна при цъфтежа на Иксората. След цъфтежа, поливането се редуцира за около месец, а след това отново се започва.
Иксората предпочита висока въздушна влажност. Затова е добре да я пулверизирате от време на време.
По отношение на почвения субстрат, Иксората предпочита почва с леко кисела реакция - pH 5.5. В почвения субстрат трябва да има и борови коли и листовка като добавка към основните глинеста почва или чимовка.

Размножаване: Размножава се с резници, като температурата на почвата следва да е около 25 - 30 градуса, а въздушната влажност - висока. Затова резниците се покриват, докато се вкоренят. Пресаждане се прави всяка година в нова почва и в саксия един номер по-голяма. При по-възрастни растения, пресаждане може да се прави и през 2-3 години.

Съвет на градинаря: Важно условие за да отгледате компактно и добре оформено растение е редовната резитба. Резитбата трябва да се прави от съвсем ранна възраст.
За да имате красиви и блестящи зелени листа, редовно пулверизирайте растението и забърсвайте с мека кърпа.

Прочетете още

Снимки


Хортензия...Напръстни...Калдъръмч...Ралица Co...Лилиум Кр...

Реклама