Приятели, гасувайте за нас в BGtop , ако сайтът за цветя и градина ви харесва !

Камбанка Campanula (bellflower)

Камбанка Campanula (bellflower)

Камбанковидните или звездовидните цветове на Камбанката са бели, сини пурпурни или бледолилави. Цъфтят през лятото най-често през юли и септември, като някои видове за алпинеум цъфтят през юни и юли. По начина по който са подредени цветовете на стъблото може да се определи видът им. Камбанката вирее на слънце и лека сянка, обича почва с добри дренажни свойства, сортовете камбанка за алпинеум виреят в алкална почва. Различните видове камбанка достигат височина от 15см до 1,6метра. Цветните бюрдюри, в които има различни видове растения не минават без камбанките. Те чудесно се използват и в предната и средната а също така и в задната част на цветния бордюр. Някои видове кампанки са подходящи за лехи като например Campanula Medium Calycanthema. За бордюрни камбанки се изпозват: Campanula Persicifolia, която е една от най разпространените с височина 60-90см, Campanula Latifolia – с височина 1,2-1,5метра, Campanula Lactiflora достигаща височина до 1,5метра, Campanula Glomerata е по-малки камбанки и височина 60см. Камбанките подходящи за алпинеум са: Campanula Poscharskyana, Campanula Carpatica. Размножаването на Камбанките е различно. Камбанките за лехи се размножават чрез семена. Ако се засадят през май-юни се разсаждат през есента. Засяване е възможно и през февруари при температури не по-ниски от 8 градуса и се разсажда през април. Камбанките за алпинеум и бордюрните се размножават чрез разделяне на туфите през пролетта.

Камбанка Campanula (bellflower)
Камбанка …
Камбанка Campanula (bellflower) 2
Камбанка …
Камбанка Campanula (bellflower) 3
Камбанка …
Камбанка Campanula (bellflower) 4
Камбанка …

КАНДИЛКА (Aquilegia)

КАНДИЛКА (Aquilegia)

Кандилката Aquilegia (columbine) са красиви и непретенциоцни за отглеждане тревисти растения с цветови нюанси от тъмно лилави до бледорозови и бели. Кандилката е многогодишно растение достигащо височина около 60см. Лисчетата на цвета са по пет в разположени два кръга. Единият е съставен от разперени встрани заоблени листчета. Другите пет се под формата на дълбоки елегантно извити фуннии в чието дъно се отделя много нектар. Кандилката не е претенциозна за място и се чувства добре и в слънчевите лехи и на сенчести места. Цъфти в периода от май до юли. Размножаването на кандилката става чресз семена. Кандилката често се самозасява.
Златистата кандилка (Aquilegia aurea или Aquilegia chrysantha var. aurea) е вид покритосеменни растения от семейство Лютикови (Ranunculaceae). Златистата кандилка е балкански ендемит.

Клас: Magnoliopsida

КАНДИЛКА (Aquilegia)
КАНДИЛКА …
КАНДИЛКА (Aquilegia) 2
КАНДИЛКА …
КАНДИЛКА (Aquilegia) 3
КАНДИЛКА …
КАНДИЛКА (Aquilegia) 4
КАНДИЛКА …
КАНДИЛКА (Aquilegia) 5
КАНДИЛКА …

Род: Ranunculales
Семейство: Лютикови (Ranunculaceae)
Подсемейство: Thalictroideae

КАННА (CANNA)

КАННА (CANNA)

Канна. Въпреки че е растение с тропически произход, съвременните сортове са разработени за отглеждане в умерен климат и са достъпни за нашите градини стига да им осигурим възможно по-слънчево и заветно място. Канната се чувства добре ако е огрята от слънцето поне 6-8часа на ден и се полива редовно.
Родът на канните се състои от деветнадесет вида цъфтящи растения. Най-близко родство има със семейства растения от разред Musaceae (банани), Zingiberales, Marantaceae, Strelitziaceae, Heliconiaceae, Strelitziaceae и др. Каната е единственият род в семейството Cannaceae.
Големите листа, височината на канната (около 1м – 1,2м) и нейните красиви, едри цветове я правят много подходящо растение за фокусна точка. Ярките й цветове достигат до 13см и цъфтят през юли, август и септември в червено, розово, оранжево, бяло и жълто. Вече се предлага и разнообразие от еднобагрени ивичести или на точици цветове. Цъфтенето може да продължи и през октомври при топло време, но при първите по-студени дни ако растението е засадено в саксия трябва да се прибере. Ако е засадена в градината канната се изважда и се оставя няколко дни на проветриво място. Листата се отстраняват а грудките се почистват от пръстта. Поставят се във влажен пясък да презимуват, като не трябва да зъмръзват. Засаждането се извършва през март и отново при положителни температури. Разсажда се през юни в богата, хумусна почва.

КАННА (CANNA)
КАННА (CA …
КАННА (CANNA) 2
КАННА (CA …
КАННА (CANNA) 3
КАННА (CA …
КАННА (CANNA) 4
КАННА (CA …
КАННА (CANNA) 5
КАННА (CA …
КАННА (CANNA) 6
КАННА (CA …
КАННА (CANNA) 7
КАННА (CA …
КАННА (CANNA) 8
КАННА (CA …
КАННА (CANNA) 9
КАННА (CA …
КАННА (CANNA) 10
КАННА (CA …

Карамфил ( Dianthus )

Карамфил ( Dianthus )

Карамфил ( Dianthus )

Познати са около 300 вида карамфили. Най-популярния е т.нар цветарски карамфил Dianthus caryophyllus с много гъсти цветове и назъбени венчелисчета. За неговото отглеждане обаче се изискват специални грижи в оранжериина среда. Но да се спрем на другите от вида Диантус. Камфилите имат изправени, тревисто изглеждащи стъбла, които често имат синкав до сив отенък. Виреят във варовита почва. Обичат слънцето.
-Бордюрните карамфили са с нисоки стъбла 70-90см и едри цветове. Цъфтят през лятото – юли и август. Биват еднобагрени и двубагрени и венчелисчета с гладки краища.
-Карамфилите за алпинеум са по-ниски 10-20см, формират хубава покривка от зелени листа. Цветовете са нежно-розови и ароматни достигащи 2,5см диаметър. Някои от сортовете цъфтят от май до август, други – от юни до септември.
-Старите сортове карамфили (Dianthus plumaris), често срещани в селските градини са с височина около 30см. Цъфтят най-често от края на май, началото на юни. В днешно време са създадени много хибридни сортове като: Dianthus allwoodii, Dianthus inchmery и много други.

Карамфил ( Dianthus )
Карамфил …
Карамфил ( Dianthus ) 2
Карамфил …
Карамфил ( Dianthus ) 3
Карамфил …
Карамфил ( Dianthus ) 4
Карамфил …
Карамфил ( Dianthus ) 5
Карамфил …
Карамфил ( Dianthus ) 6
Карамфил …
Карамфил ( Dianthus ) 7
Карамфил …
Карамфил ( Dianthus ) 8
Карамфил …
Карамфил ( Dianthus ) 9
Карамфил …
Карамфил Dianthus
Карамфил …
Карамфил Dianthus 2
Карамфил …
Карамфил Dianthus 3
Карамфил …

 

Клематис, повет ( Clematis )

Клематис - Clematis

Родът на клематисите е представен от около 300 вида растения. Родината на клематисите е Япония и Китай. Хибридни сортове се създават вече повече от 150г. Клематисите са катерливи растения. Стъблото им търси подпори, скеле на които да се покатери. Дървестното им стъбло е доста крехко през първите две-три години. Някои видове са храстовидни, докато други са тревисти многогодишни растения. Височината варира в зависимост от вида от 50см до 2-3м. Клематисите са изключително красиви, когато са закрепени на подходящи конструкции, като арки и са подрязвани правилно. Тогава гъстият им цъфтеж покрива почти изцяло заеманата площ. За отглеждането на клематиса е добре да се знаят няколко неща: Клематисите обичат слънцето. Ветровитите места не им понасят. Почвата трябва да е алкална, с добри дренажни свойства. Важно е да се знае как трябва да се подрязват стеблата на клематиса. За начина на подрязване е важен сорта на клематиса. При всички млади растения клематис се препоръчва подрязване на около 30см височина през първата пролет след тяхното засаждане. Това ще стимулира растението да изкара нови стебла. Новият растеж на зеленина обикновено започва  от мястото докъдето е спрял растежа от миналата година. Това се забелязва, като оголване на стъблата в основата им. Затова старите стебла мога да се подрежат на височина от 30 до 45см в ранната пролет преди да започне растежа на растението. Това ще забави малко развитието му и цъфтежа, но ще подсили стеблото и ще го поддържа зелено за по-дълъг период от време. Можем да разделим клематисите на три групи  според цъфтежа им, за да определим правилното време за подрязване:

І. Група. Клематиси, които цъфтят само от стари, миналогодишни стебла. Тези растения цъфтят през ранна пролет и трябва да се изчака периода на цъфтеж. Така че подрязването трябва да се извърши през късната пролет или началото на лятото. Тогава се прави и прикрепването към подпорите и аранжирането на растението за следващата година. Някои сортове спадащи към група І. могат след подрязването да покажат слаб цъфтеж в края на сезона. Вечнозелените клематиси спада към тази група.

ІІ. Група. Клематиси, които цъфтят и от стари и от нови леторасли. Тук не се препоръчва основна резитба. Подрязването може да бъде санитарно на по-слабите или изсъхнали стебла. Отстраняването на прецъфтелите цветове от началото на пролетта ще направи по обилно цъфтенето на летните и есенните пъпки. На 3-4г за подсилване на растението се допуска по-сериозна резитба по-ниско, като се оставят  само две-три пъпки. Естествено през тази година цъфтенето ще е по-слабо.

ІІІ. Група. Клематиси, които цъфтят от леторасли от настоящата година. Подрязването на клематиси от трета група следва да се извършва през ранна пролет, преди растението да се събуди за растеж. Резитбата тук е почти до основата, като се оставят само една до две пъпки. Това ще стимулира силно развитие на растението и обилен цъфтеж.

Клематис, повет ( Clematis )
Клематис, …
Клематис, повет ( Clematis ) 2
Клематис, …
Клематис, повет ( Clematis ) 3
Клематис, …
Клематис, повет ( Clematis ) 4
Клематис, …
Клематис, повет ( Clematis ) 5
Клематис, …
Клематис, повет ( Clematis ) 6
Клематис, …
Клематис, повет ( Clematis ) 7
Клематис, …
Клематис, повет ( Clematis ) 8
Клематис, …
Клематис, повет ( Clematis ) 9
Клематис, …
Клематис, повет ( Clematis ) 10
Клематис, …

Прочетете още

Снимки


КЕРИЯ_ (K...НЕВЕН (Ca...Калифорни...Циния (Zi...КЕРИЯ_ (K...

Реклама