Приятели, гасувайте за нас в BGtop , ако сайтът за цветя и градина ви харесва !

Азотни торове

Според агрегатното състояние азотните торове разделят на твърди и течни.

 

Твърди азотни торове

У нас от твърдите азотни торове най-широко се използуват амониевата селитра, карбамидът и амониевият сулфат и по-ограничеН0 - натриевата и калциевата селитра.

Амониев нитрат (амониева селитра)

Съдържа 33-34% азот и представлява водоразтворима кристална сол с бял или слабожълт цвят. Амониевият нитрат е хигроскопичен и при висока влажност и продължително съхраняване се уплътнява. Амониевият нитрат (амониева селитра) се използва, както за предсеитбено торене, така и за подхранване.

Карбамид

Карбамидът съдържа 46% азот и техническият продукт е бял или жълт, силно хигроскопичен и лесно разтворим във вода. Карбамидът е физиологично неутрален и универсален тор с по-продължително действие. Карбамидът се използува предимно за предсеитбено торене. Освен като тор се използува и като биоконцентрат при хранене на животните, като се прибавя към фуражи, бедни на белтъчини.

Амониев сулфат

Амониевият сулфат съдържа около 20% азот и има сивкав или жълтеникав цвят, с добра разтворимост и относително по-слаба хигроскопичност. Амониевият сулфат се използва предимно за предсеитбено торене на култури, които са по-слабо чувствителни към повишена киселинност на почвата (овес, картофи и др.).

Вароамониева селитра

Механична смес или смес от стопилка от амониев нитрат със ситно смлян варовик. Вароамониевата селитра съдържа 20-24% азот.

Вароамониевата селитра е подходяща за предсеитбено торене на кисели почви за намаляване на вредната киселинност. Нормата на декар да се изчислява съобразно необходимото количество азот на декар.

Течни азотни торове

Основното им предимство пред твърдите азотни торове е, че азотът в тях е в разтворена форма и в амониева форма, в резултат на което не се измива и се усвоява бързо от растенията. Освен това те имат по-голяма концентрация на хранителните вещества в единица обем и по-равномерно се разпределят в площите.

Недостатък на течните торове е, че при контакт с въздуха амонякът излита. Това налага течните торове да се съхраняват и транспортират в цистерни и да се внасят в почвата на дълбочина 7-8 см чрез специални устройства към цистерната. Тези трудности при използването на течни азотни торове ограничават по-широкото им използване.

Снимки


Бугенвиле...Метличина...Минзухар ...Хоста - H...Закум - N...

Реклама